Толкова много се трудих цяла учебна година!

Татко и мама учудих, кака и всички роднини.

Писах диктовки, решавах всякакви трудни задачи.

Всеки ден раничко ставах като добро първолаче.

Трудничко беше… но вече сетен път бие звънчето.

Мами ме пак надалече на чучулига гласчето.

Сбогом, другарчета мили! – пее звънчето. – Почивка!

Пийте от лятото сили и се върнете с усмивка.