Великден отново настъпи и ново начало донесе!
В сърцата запали светлина, надежда и вяра….
Животът е прекрасен подарък за всеки!
Сами избираме посоката на своя път.
Дали радост и усмивки в него ще има
или ще попаднем в материалния плен!
Животът ни картина е на нашите мисли.
Дали ще бъде черно-бяла
или изпъстрена с цветове…..
Светът е само огледало в което
проектираме и творим своите мечти….
Промяната единствено от нас зависи.
Бог вложил е в нас любов и светлина!
Добри творци нека бъдем
за нас и нашите деца!
Възкресение!
Един от най-светлите дни в житейския ни календар!
Ден за нашето духовно пробуждане, пречистване на душата и отваряне на нашето самосъзнание. Вглеждане в нас самите, търсене на смисъла кои сме, защо сме тук, накъде сме избрали да вървим, какво ще оставим след себе си?!.....
Духовното израстване и развитие не става веднага. За него трябва време, среда и усилие. То започва още в семейството – мястото за отглеждане и създаването на стойностни личности!
Пътят за развитие на нашата духовност тръгва от нашия дом. Родителите са тези, които дават първите уроци, примери и представи за всичко, което заобикаля детето в материалния свят.
Кое е началото на нашето духовно пробуждане?
То започва с вярата! Стремежа да мислим, търсим и правим Добро! Да носим чиста и бяла Надежда за утрешния ден и да я претворяваме в един по-добър свят за нас и нашите деца! Да излъчваме и да даряваме Любов!
Да откриваме Твореца навсякъде около нас и най-вече в нас самите – да се стремим животът ни да е изпълнен с творчество и красота, да е пътна карта за децата ни със знаци водещи към светлина и развитие!
Каквито семена посеем в душите им, такива плодове ще берем в утрешния ден!
Стъпалата на нашето духовно израстване имат дълбок смисъл и цел.
Първото е смирението. Това е вътрешния мир и тихият глас на душата. Силата да прозрем важното и значимото пред грозното и преходното, да отличим стойностното и красивото от фалша и лицемерието. Изборът, който ще направим: приятелство с гордостта и страстите или стремежа за добротворчество и човещина. Колкото по-здрави основи изградим в нашите деца, толкова по-добър ще бъде утрешният свят в който те ще живеят!
Да опазим чистотата на сърцето си. Да сме мотивирани и да се стремим да допускаме и извършваме по-малко грехове! Да сме изворът с „жива“ вода за децата си!
Молитвата! Тя е запалената свещ в душата ни! Чрез нея отправяме и изразяваме своите най-съкровени трепети, копнежи и желания! С нея се свързваме със Светлината от която сме дошли!
„Молитвата е духовният барометър, който показва какво е времето в душата ни.“
Архимандрит Серафим /Алексиев/
Създаване на добри навици в нашите деца! Това са уменията чрез които те ще са полезни на себе, на семейството и на обществото в утрешния ден. Добрите навици за труд, за стремеж към красота и развитие, за мир и добри взаимоотношения с другите хора, за креативно решение на възникнали проблеми, за полезност и помощ към слабите.
„Търпението е жилището в което душата живее!“
Архимандрит Серафим /Алексиев/
Чрез това ценно качество каляваме себе си и децата си за живота, който им предстои. Свикнали сме да живеем с разбирането и мисленето, че повечето неща /в нас или извън нас/ са даденост и нещо естествено, че просто ги заслужаваме. Ние често не можем да оценим това, което имаме или ни заобикаля. Нашето здраве и тяло, природата около нас, животински свят. Водени единствено от собствените си нужди и потребности искаме тук и сега и ако може на момента да получим, да имаме, да постигнем! Това предаваме и на децата – лесни решения, постигане на краен резултат без много усилия, без да знаем истинската цена, бързи кредити, стоки за еднократна употреба, краткотрайни връзки…….
Загубим ли търпението, загубваме вътрешния си мир, попадаме в прегръдката на тъмните сили водещи до унищожение на човешкото, до погубване на душата ни – страсти, раздразнителност, гняв, престъпления…..
В тихото смирение и преклонение пред красотата и величието на живота нека научим и покажем значението и смисъла на всяко нещо в този свят на децата си. Да знаят и могат сами да отгледат част от храната си, да бъдат полезни с делата си, да са дисциплинирани и отговорни, да опазят домът в който живеят!
„Бог е там, дето има мир и любов между хората, а не там, дето кипят страсти, крамоли и раздори.“
Архимандрит Серафим /Алексиев/
Един от важните уроци, който трябва да предадем на децата си е да опазват и живеят в мир със себе си и другите хора по земята! Да не позволяват на плевели като: гордостта, враждебността, гнева, злобата, лицемерието, подлостта, предателството, алчността, злопаметността, грубостта, обидата, вредните навици да погубят чистота на душата им.
Човекът е най-големият враг на себе си със своите страсти, предразсъдъци, самолюбие, гордост и безпощаден егоизъм.
Надарени сме от Твореца с много богатства: здраве, таланти, собствен заряд от светлина и любов! Добродетели, които трябва да развиваме, опазим и предадем на децата си! Надарени сме със свободна воля и право на избор! Щастие, скрито в сърцето ни, което чака да бъде открито и споделено с другите! Нека живеем по неписаните духовни закони и в тях да възпитаваме най-големия подарък, който притежаваме – нашите деца! Нека не причиняваме зло никому, да не осъждаме, а да можем да прощаваме, да даряваме добри думи, нежна прегръдка, слънчева усмивка, ласка и нежност, да обичаме и да се отнасяме с любов един към друг! Нашето спасение и възкресение зависи от нас самите!
Още Сократ на агората пред своите ученици е казал:
„Във всеки човек има слънце! Позволете му да заблести с цялата си красота!“
Ние сме огледала в които се оглеждат децата ни. Нека бъдем кристални, а не криви!
Използвана литература:
Духовния живот на православния християнин
Архимандрит Серафим /Алексиев/
Изготвил:
Нина Димитрова
Логопед / Психолог
Към НУ „Св. Софроний Врачански“
Гр.Враца